Когато изпаднем в разногласие с някого, дори на когото държим, последното, което искаме е да го оставим да спечели всичко. И първото, което търсим, е да стане нашето, и ако може да си останем в добри отношения.

Как да получим желаното?
Има един подход от 5 стъпки, които не се преподават в никоя специалност и с които можете да получите резултат веднага.

Ситуация:
У дома, към теб: „Омръзна ми да правим каквото ти решиш в събота вечер.“
Обичайния ти отговор: „Ами измисли нещо по-добро. Само мрънкаш.“ Или нещо друго подходящо, което да покаже какво мислиш, когато те настъпят.

КОИ СА 5-те стъпки?
РЕАКЦИЯ НАРОЧНО, с която хващаш … собственото кормило
Когато към теб е отправена реплика, която ти настъпва „бутона“, първата стъпка преди да реагираш, е да … Реагираш Нарочно. Не автоматично.
Като си кажеш. „Стоп, изхвърлям автопилота и ще реагирам както аз си поискам.“
И тук вече можеш съвсем нарочно да се разкрещиш, или съвсем нарочно да обидиш или провокираш другия.
Или съвсем нарочно да го изненадаш с абсолютно неочакван въпрос: „От какво имаш нужда, когато ми казваш това?

Когато към теб е отправена реплика, която ти настъпва „бутона“, първата стъпка преди да реагираш, е да … Реагираш Нарочно. Не автоматично.
Като си кажеш. „Стоп, изхвърлям автопилота и ще реагирам както аз си поискам.“
И тук вече можеш съвсем нарочно да се разкрещиш, или съвсем нарочно да обидиш или провокираш другия.
Или съвсем нарочно да го изненадаш с абсолютно неочакван въпрос: „От какво имаш нужда, когато ми казваш това? 

Освен, че другият ще е изненадан от въпроса ти, ако добавиш приятелски тон, ще го объркаш наистина. Защото в мозъка му се получава „увисване“ от необяснимата развръзка – нападателната реплика, с която е тръгнал да се бие, не среща стена срещу себе си и увисва безпомощно.

Приятелският тон ти връчва в ръцете кормилото, с което да управляваш разговора. Защото последователният приятелски тон предизвиква каскада от хормони в мозъка на другия, които го „принуждават“ да се успокои и да започне да сътрудничи. Единствено е нужна малко последователност, за да се разнесат хормоните на стреса от момента на нападателната реплика. За повечето хора около 10 минути „подхранване“ с приятелски тон са достатъчни, за да започнат да мислят спокойно.

Приятелският тон се поддържа най-лесно, когато след като си зададеш въпроса като „От какво имаш нужда?“, или „Какво би ти било приятно да правим?”. И просто слушаш внимателно. С поглед в очите на другия, леко приведен към него, и със спокоен интерес.

Какво да правиш след като си го чул? Покажи разбиране. Като просто кажеш: „разбирам, че за теб е важно“, или „че, имаш нужда от ….“, или „че би се чувствал добре като …“, каквото е казал човека насреща. С неговите думи, не нашите тълкувания.

Важно е разбирането  да извира не само от думите ти, но и от тона и намерението ти. Важно е да говориш спокойно и с мисълта, че наистина е важно какво преживява другия. За да го направиш, можеш просто да си кажеш, „Важно ми е какво преживявам и аз. За да ми е добре на мен, в момента е важно да се свържа с другия. Да му покажа, че държа да него и искам да намерим решение, приятно и за двамата.“

И след това – покажи общото между вас. Кажи, че и ти също като него имаш нужда от …, например това да прекарате време заедно, че и ти също би искал да излезете заедно. Или, че и ти като него ще се чувстваш добре от малко забавление, и би искал да решите заедно кой как най-добре ще се забавлява.
Включи и какво е важно за теб и защо. Например, че за теб е важно да излезеш тази вечер, защото ще можеш да се видиш с приятели, които са тук веднъж в годината, или на които си обещал, или че ще имаш нужда да се отпуснеш след тежката седмица. И същевременно му покажи, че искаш да отговориш и на неговата нужда. Не му предлагай 5 варианта, а го попитай „Как според теб можем да направим така, че вечерта да е хубава и за двама ни“.

Ако все пак различията са големи – например, за единият забавление е само шумна вечер с приятели, а за другия тишина пред телевизора, тогава можеш да попиташ – „Кога искаш да се забавляваме по твоя начин?” Или „Как можем да направим така, че да се забавляваме и двамата?“

Ако другият откаже да обсъжда всякакви варианти, това обикновено е опит за контрол. И не е препоръчително да влизаш в допълнителни разговори.

Във всички случаи, когато имате големи различия, има един пряк път към решението – да направиш това, което отговаря на ценностите ти.

Каквито и да са те, за удовлетворението ни обикновено са нужни 2 елемента – да покажеш, че държиш на себе си и същевременно на другия. И да помниш, че вариантите винаги са повече от 3, и зависят от най-голямата ти ценност в момента.

Как да преценим според ценностите си?

Ако наистина ти е важно да излезеш тази вечер – обещал си, еднократна възможност е, имаш огромна нужда да го направиш – тогава следваш плановете си за вечерта.

Ако другият наложително и наистина се нуждае от теб тази вечер –  защото е имал трудна седмица, или защото не се чувства добре, или просто му е важно да съгласуваш с него плановете си, можеш да останеш с него или да обещаеш да съгласуваш вечерите си от уикенда занапред. Или да обсъдиш с него варианти за излизане заедно, по-кратко излизане, или направо уговаряне на време за излизане заедно максимално скоро и на любимо място.

Севдалина Александрова