1. Губят тези, които не са гъвкави и отказват да дадат на другия нещо, което е много важно за него

Пример от практиката ни: Бащата И. настоява да плаща минимална издръжка от ¼ от минималната работна заплата, и да вижда 2-годишния си син 2 пъти в месеца по 3 дни (петък, събота и неделя) с преспиване. А майката Р. настоява, че само лечебните разходи на детето надхвърлят тази сума, и то е твърде малко, за да се отделя от майка си за 3 последователни дни.

Ако никой от двамата не е гъвкав да вникне в това на какво наистина държи другия, и двамата рискуват да изпуснат всичко, което искат. Имали сме подобни случи, в които 3 години след първоначалния ни разговор, двамата родители все още продължават да водят дела един срещу друг, като бащата не вижда детето си дори 4 дни в месеца, и то никога не е преспивало при него, а майката получава минималната издръжка.

Как да се избегне тази „двойна загуба“?

На принципа, на която се общува с гладно куче. Първо му даваш храна и след това можеш да се приближиш и да влезеш в двора.

От друга страна, когато майката вникне в заявената нужда на бащата да поддържа пълноценна връзка със сина си, макар той досега да не се отделял от майка си, и помогне за контакта между тях, това води до отзивчивост и на бащата към нейните притеснения.

В случаи като този, когато майка избере да е гъвкава, бащата лесно променя настояването си да взема детето при себе си 3 пълни дни 2 пъти в месеца. Един от многото варианти, които сме виждали да се договаря, е например преходен период от няколко седмици, в който малкото дете да прекарва първоначално един пълен ден с баща си, после и втори ден, вече с преспиване при него между двата дни. И постепенно това време да се увеличи на 2 пъти в месеца по 3 дни, и да се включат нови дни и вечери през седмицата. Това договаряне дава едновременно спокойствие на майката, че за детето ще се получи плавен преход, и сигурност за бащата, че връзката с детето няма да се прекъсне, а ще се развива.

Жестът на разбиране от единия към другия дава още един положителен ефект – много по-лесно е да се договорят и другите въпроси. Например в случаи като този, след като майката покаже желание детето да общува достатъчно често с баща си, естествено се получава предложение от бащата да се включи в разходите за детето с това, което реално му е необходимо. Често се прави списък с разходите и родителите се разбират кой какво точно ще поеме. Когато такова споразумение трябва да бъде внесено за одобрение пред съда, какъвто е случаят при развод, в него се записва конкретната сума за издръжка, която са се уговорили да се плаща за покриване на разходите на детето.

Вероятно вече си мислите кои хора се разбират така? И с право. Защото в обичайния разговор при развод или раздяла рядко се говори за това кой на какво държи най-много и защо. Напрежението и страхът пречат да се обсъди открито това, от което се притесняваме, или това на което най-много се надяваме. Просто другият в момента по един или начин е опасен за нас. И затова всеки просто заявява какво иска и воюва за него докрай.

В семейната медиация има възможност вместо върху минно поле, да се преговаря върху неутрална зона, без оръжия. Медиаторът осигурява възможност сигурно и спокойно да се обсъди най-важното, за което всеки се бори – качествено участие в живота на детето като пълноценен родител, сигурност за това с какво ще се издържа детето, яснота за това къде ще живее всеки и какво ще получи от общото имущество.

В срещите по медиация често се случва след размяната на нападки и успокояването на обстановката, да чуем, че двамата всъщност държат на едни и същи неща за детето си. Например и двамата родители държат детето да рисува, и двамата със съгласни да ходи на плуване, и са готови да си поделят времето за воденето на детето там, както и разходите за тези занимания.

2. Губят тези, които имат нереалистични очаквания

Един от най-големите проблеми, когато се водят преговори за развод или раздяла, е голямата нереалистичност на очакванията.

“Аз ще взема половината от времето с детето.” Ако сте баща на 3-годишно момиченце, съдебната практика като правило ще възложи упражняването на родителските права на майката, и за Вас ще остави да го виждате например 2 пъти по 2 дни в месеца. Тази постановка е колкото правило, толкова и разчупвана по разнообразни начини в последните години. Разбира се, че си заслужава да искате повече време с детето си, независимо от възрастта и пола му. Но от друга страна, малко вероятно е да очаквате, че ако не се споразумеете и се стигне до съд, ще получите 50% от времето с детето. Затова всяко споразумение, което Ви дава максимална възможност да се грижите за детето, дори да не е математически равна на 50%, би била много по-благоприятна от варианта, който би отсъдил съда. Вземете предвид и това, че детето вероятно ходи на детска градина или училище, а Вие работите, и времето, което остава с него, реално е 5 вечери по няколко часа през седмицата, и събота и неделя.

“Естествено, че ще получа 2500 лв. издръжка месечно. Той ще плаща частните училища на децата, курсовете и половината от домакинските разходи и джобните им.”

Съдебната практика е доста далеч от такива издръжки за децата. Когато сте наясно какво бихте могли да очаквате от съда, който взема предвид доходите на другия родител и нуждите на децата, които можете да докажете, бихте могли да договорите много по-изгодни за Вас варианти, отколкото бихте получили при съдебно решение. Ако знаете, че съдът би присъдил между 500 и 700 лв. за двете деца, дори да сте искали първоначално 2500 лв., вероятно едно предложение в хода на преговорите от около 1000-1500 лв. ще Ви се стори приемливо. Особено като се вземе предвид, че няма друг начин да го получите, освен чрез споразумение.

Как се постигат обаче изгодни споразумения, основани на реалистичност?

Семейната медиация е все по-често избиран начин да се договори нещо изгодно и за двамата родители, което в крайна сметка осигурява на децата и материална обезпеченост, и времето, от което имат нужда, за да пълноценен контакт и с двамата родители. Това е възможно тъй като с медиатора се обсъждат и тестват различни варианти, и той помага да се провери доколко те са реалистични и изпълними.  Наред с това медиаторът може да Ви помогне да измислите варианти, които до този момент не сте обмисляли. Това става естествено в хода на разговора, когато напрежението спадне и фокусът стане „как да се разделим най-леко и бързо и да осигурим на детето си максималното, което можем, макар и разделени“. Преставаме да сме партньори, но продължаваме да сме родители.

3. Губят тези, които не се подготвят за …. най-лошия и най-добрия вариант

И не на последно място, важно е не само кое е реалистично, а как се подготвяме, за да променим нещата в наша полза. Този въпрос има два аспекта – да проучиш и да се подготвиш за най-лошия сценарий и за най-добрия сценарий.

• Какво да направим с най-лошия сценарий?

Погледнете го честно. Свикнете с него. Всичко е възможно да се случи. Но не всичко е с еднаква степен на вероятност. И нещо по-важно, ако се случи най-негативният сценарий, какво може да се направи за да получите максимума при него, и да се чувствате добре?

Например, ако детето остане при баща си, въпреки, че искате да живее при вас, как може да се чувствате удовлетворена? Как би могло да се приложи например споделеното родителство, при което родителите заедно вземат най-важните решения за детето: за училището и образователните занимания, за лечението му, за пътуванията му, за религията и другите важни решения за развитието и безопасността на детето. Или при които времето, което детето прекарва при двамата родители може да е сходно, например в съотношение 50/50, 60/40 или друго, което отговаря на нуждите и програмата на детето.

Или ако получите 200 лв. издръжка, въпреки, че знаете, че са Ви необходими поне 1200, по какъв друг начин бихте могли да получите финансовото участие на другия родител в отглеждането на детето? Какви разходи би се съгласил да покрива извън издръжката – например частно училище, компютри, учебници и други важни за развитието на детето материали и курсове. Или откъде бихте могли да намерите допълнителни средства, въпреки неговия отказ да поеме по-голям ангажимент?
Дори, когато рискът от някаква версия на лошия сценарий е голям, има начин да обърнете нещата във Ваша полза.

За целта помислете:
–    Какво би Ви направило по-силни в преговорите? (например да сте информирани за това какво би се случило в съда, да си осигурите материална независимост, или подкрепа от близки).
–    Какво би го мотивирало да приеме предложенията Ви? (например какви са притесненията и слабите места на другия)
–    Какво можете да направите като жест за другия и какво бихте искали да получите в замяна?

• А как да получим най-добрият вариант?

Освен най-негативният вариант, важно е да сме подготвени и с това как ще изглежда за нас най-добрия вариант. И не само да знаем как изглежда, а как можем да го създадем – какво можем ние реално да направим още отсега, за да се реализира той. Да си намерим по-добра работа? Ново жилище? Да имаме план Б, ако другият не се съгласи на дадено предложение.

Макар, понякога най-добрият вариант да изглежда този, в който никога повече не виждаме другия и си гледаме детето самостоятелно, без неговото влияние, преобладаващата психологическа гледна точка, е че детето може да се развива със здрава психика, когато в живота му участват с грижа и двамата му родители и те не водят битка помежду си.

За да си избистрим най-добрият вариант помагат фокусът как можем да осигурим най-доброто за детето ни и по-конкретно няколко въпроса:
– как можем да си разпределим грижите така, че да получава внимание от всеки и да си помагаме с отглеждането – кой за какво отговаря в отглеждането и развитието на детето – например обучението, извънкласните занимания, забавленията, почивките, и кога,
– как да си разпределим разходите за детето,
– как да си осигурим спокойствие един на друг и същевременно да даваме възможност детето да общува и с двамата. Например как да обменяме информация за детето, когато е било при другия, как да вземаме важните решения заедно, как да прилагаме общи правила, за да не се провалят усилията на единия по създаване на навици, докато детето е при другия, как да се справяме със собствените си негативни емоции към другия, без да ги споделяме пред детето, и т.н..

Семейната медиация дава много високи резултати при уговарянето на най-добрия вариант. Това е така, защото малко други разговори позволяват безопасно да се изразят най-големите ни притеснения, включително да се споделят само с медиатора, и той да види къде съвпадат вижданията ни с другата страна. Медиаторът помага и да намалим нападките помежду си, да обсъдим какво най-много държим да получим. Често излиза, че вместо цялото време с детето, всъщност държа да съм уважаван родител, и ако получа това уважение, няма да имам нищо против контакта с другия родител. Или, че може да държа да взема цялото имущество, и особено семейното жилище, но да се окаже, че държа просто да имам сигурност, и друго жилище също би ми свършило работа, особено, ако си получа подкрепа по покриването на част от разходите за него.

В семейната медиация се получава един положителен превод на нападките и оплакванията в нужди и приоритети. И въз основа на тях е много по-лесно да се уговорят варианти, които да се харесат на всички.

Накратко, в ситуация на развод или раздяла често печелят не смятаните за най-силни, а най-подготвените, и тези, които са готови да са максимално гъвкави. Тези, които знаят какво е реалистично да търсят. И тези, които държат на своите искания, но са готови да ги сведат до 2-3 приоритета, които да защитават, и същевременно са готови да уважат най-важните 2-3 приоритета на другия.

За да проверите дали семейната медиация е подходяща за Вашия случай, вижте повече информация за семейната информация тук.
Практически въпроси и отговори за семейната медиация – тук.