Струват ли си риска, работата и разголването, типични за медиация
Сигурна съм, че решавате проблемите си културно – с разговори или просто със заобикаляне на неразбраните и изнудващи събеседници.
Когато обаче нищо не сработва и другият е като стена, понякога се изкушаваме да включим помощници. Освен приятели, роднини и съветници, има и такива хора, които помагат разговорът да протече по-подредено, открито, безопасно, и най-вече с резултати, които харесват на всички. И тук ще говоря за тази роля от две гледни точки – и като медиатор с 14 години практика и като участник в медиация, какъвто ми се случи да бъда.
Та така, говори се, че медиаторът като професионалист в преговорите помага разговорът да се случи бързо и конструктивно, статистиката ни показва, че споразумения се случват средно за 4 часа!, и в над 50% от случаите. Обаче!
Участието в медиация Е Разголващо
Истината е, че когато една жена в развод например ни се обади, за да търси медиация, често мъжът отказва (случва се и жената да е в ролята на „отказваща“). И една от причините за отказа най-често е това, че не желае някой да му се бърка. И да „разголва“ живота си, имотите си, доходите си, начина, по който предпочита да си възпитава детето, намесата на новите партньори, родители. Както и лъжите, ударите под кръста и всичко съпътстващо плашещата картина на разпадащите се семейни отношения.
Какво се прави в такъв случай?
Когато ми се наложи да премина през медиация като участник, за пръв път след 13 години практика като медиатор, „се оказа, че това „разголване“ макар и страшно, по някакъв начин може да донесе дори облекчение. Защото в крайна сметка се свалят картите на масата, вижда се цялата картина и оттук нататък може да се търси решение.
В медиацията всички въпроси за решаване са слагат на масата, изговарят се притесненията, изважда се дори гневът, и старите обиди, така, че да бъдат чути и разбрани.
Именно това неприятно първоначално „разголване“, точно като при лекаря, се оказва, че помага да се освободи напрежението. Както и всеки да чуе болката на другия. Да разбере, че другият не е толкава „черен“ и злонамерен, да го види като човек с неговите слабости и нужди. Това „разголване“ е в сигурните ръце не медиатора, който превежда думите, така че да бъдат разбрани от всички. Пренасочва нападките в конструктивни реплики и разкрива истинските нужди и послания.
Обаче медиаторът не е магьосник, нужна е и Работа, от всички в медиацията
Ще го кажа честно – за да участвате в медиация, е нужно да ви стиска. Да оставите в кошчето пред залата очакването някой да ви реши проблема. Само вие можете да го оправите така, че решението да ви е по мярка.
Лесно е да се каже, но как да стане, когато другият създава всички възможни пречки? Той просто не иска да се разберете, иска да ви вземе „всичко“, а защо не и просто да страдате, за назидание.
Големият въпрос е каква е причината другият да създава пречки?
Има два отговора. Просто е зъл и иска да ви унищожи или поне да ви е зле. Или изпитва човешки емоции, страх го е и в опитите да се защити, прави куп поразии. Всеки случай е различен, но в медиация имате шанс поне да разберете в кой от двата сценария се намирате – злонамереност или просто страх.
И да, медиаторът няма да ви защити като полицай от злонамереността на другия. Добрите новини обаче са, че рядко се случва някой просто да иска да ни навреди, и когато е така, медиаторът обикновено го забелязва преди Вас. „Другият“ когато ни е бивш съпруг, бивш съдружник, бивш съсобственик, рядко ни смята за център на живота си. Той просто има негови страхове – най-вече това да не загуби пари, статус, самоуважението си („така известното „да не ме правят на глупак“ ).
И, да, медиаторът ще ви помогне да видите като с рентгенови очила страховете и истинските нужди на другите.
Например една жена в развод може да се стреми на всяка цена към апартамента, собственост на мъжа, и към голяма издръжка, но да се окаже, че тя просто иска една базова финансова сигурност, защото досега не е работила високо платена работа, за да има време за децата и семейството. И сега има нужда просто да „си стъпи на краката“. Отстрани това може да изглежда агресивно или алчно, но да е просто защита. В такива случаи сме договаряли например наемането на апартамент, наемът за който се разпределя в подходящо съотношение между двамата партньори за даден период. Или прехвърляне на този апартамент на детето с възможност майката да живее с детето в него, срещу това например да си поделят изплащането на ипотеката.
Мъжът от своя страна може понякога да изглежда краен в желанието си да вземе правата върху детето, но зад това се крие просто желанието му да бъде равнопоставен родител, който да влияе върху живота и развитието на детето, да му предаде свои възгледи за света, да остави свой наследник. И когато уважаваме това, можем да измислим много начини, в които свободното време на детето, което не е 24/7, да бъде така разпределено между родителите, че да общуват пълноценно с него и да се чувстват равнопоставено. И да осигурим на детето най-необходимото – грижа и от двамата родители.
Как помага медиторът
Когато в медиация видите какво се оказва най-важно за другия, и когато няма умишлено желание да се навреди, медиаторът ще ви заведе до “стаята” с много варианти. В които всеки да получи максимума от всичко важно – максимум влияние върху детето, максимум финансова сигурност. В търговските спорове – максимум пари, и защита на доброто име, и възможности за бъдеща печалба.
А когато има желание да се навреди, медиаторът обикновено успява да го улови преди всички и да спре процеса. Недобросъвестността и истинските цели обичайно излизат лесно наяве с въпроси като: „Какво всъщност искате да постигнете в края на днешната ни среща?“. „Чухме вече 3 предложения за поделяне на бизнеса/имота/грижите за детето, но вие отхвърлихте всички, без да давате други. Какъв е най-желателният изход според Вас?” Така медиаторът преценява дали има смисъл да продължи с медиацията.
И все пак, как ще се реши проблемът в медиация? (и извън нея) И тук ще ви изненадаме.
Проблемите не се решават с повече информация и повече обсъждания. Ще ви спаси …
Поемането на Риск
Да, точно така. Да поемете риск – вместо да се хвърляте в люта битка, рискът просто да наблюдавате разговора. Вместо да отвръщате на аргументите на другия, да откриете като с рентген какво по-голямо желание стои зад тях – така той не само ще ви стане прозрачен, но и вие ще имате повече ключове към решенията. Истината е, че когато сме заплашени да загубим, имот, бизнес, общуване с детето ни, изобщо не сме нагласени да слушаме и да се съобразяваме с нуждите на някого. В медиация обаче можем да го направим спокойно и безопасно, и най-вече – да получим полза от това.
Първо, защото и ние ще имаме възможност да излеем гнева, разочарованието и притесненията – и само пред медиатора в лична поверителна среща, и пред другия, ако решим.
Второ, защото когато освободим емоциите, започваме да виждаме много по-ясно – и проблемите, и причините за тях, и реалните цели за бъдещето – нашите и на другия. И така ни хрумват много нови решения.
Например ако искаме да поделим един бизнес, който и двамата държим да получим за себе си, в началото е само гневът от опасността да останем с много малко или нищо. Но след това започват да се появяват решения – за поделяне по клиенти, по сфери на влияние, по имоти или други притежания. Всичко зависи от приоритетите на двамата – пари в брой сега, гарантиран доход, или възможност за развиване на самостоятелен бизнес.
И така, да се върнем на Риска – за да спечелите от медиация, ще трябва наистина да действате смело – по малко безразсъден начин.
• Да слушате по-целенасочено, и с по-малко готови отговори, отколкото сте го правили досега. Медиаторът ще ви помогне със своя „превод“ и синтезиране на най-важното в разговора, както и с извличането на неподозирани варианти, за които не сте мислили.
• Да изразявате по-открито целите си занапред. Искайте, защото само така може да получите. Както се казва във вица за юнака, който се бил дълго със змея, който пазел един кладенец, докато змеят не го попитал –„Е, ти какво искаш сега?“ и юнакът казал, че иска да пие вода, а змеят отговорил „Ами пий бе, що се биеш!“ Ясно е, че и ние често се бием, въпреки, че можем да получим исканото и без бой – само с изчистване на недоразумения и измисляне на нестандартни варианти.
• И третото, най-екстремно ниво на смелост, е да поемем риск да направим жест към другия – като му покажем разбиране, признаем някой от аргументите му, или просто това, че и за него е трудна ситуацията. Жестът и отношението отключват и най-задънените ситуации. Обаче са рискови, защото на теория другият може да ги изтълкува като слабост и да се възползва. Истинските решения в медиация стоят заключени зад вратата на отношението и жестовете. Често когато единият просто каже: „разбирам“, „съжалявам, че така се получи“,“извинявай“, или „дай да направим нещо за теб сега“, това решава спора – и отваря поредица от взаимни подавания, на жестове. Не винаги става така, но нищо не губим, защото и преди не сме имали сделка. Най-много да се сдобием с добър резултат.
Решението обаче е лично
И така, успешният резултат от един спор минава през риск, работа и разголване… Дали си струва да скочите в това във всеки случай? Само вие знаете. Зависи колко неприятно е пребиваването в спора и колко Ви е належащо да излезете.
Моят опит в медиация показва, че с трите Р – риска, работата и разголването трябва много да се внимава. Защото има странични ефекти. Като рискът след разголването е да разбереш толкова добре гледната точка на другия, че по-лесно да отстъпиш от своята. Като това да се разголиш толкова, че да загубиш пари в момента, но да рискуваш и да спечелиш в пъти повече възможности в бъдеще. Както и това да изпиташ цялата тежест на отговорността да участваш във вземането на решението (и докрай да не си сигурен дали е правилно), и после цялото удоволствие от това, че всичко е приключило.
Лично е – всичко в медиацията. И разголването, и работата и риска, и резултатът ще бъдат лични ваши. 🙂
Как да използвате за Ваш личен случай медиацията или да разрешите конфликта самостоятелно, може да видите тук.
А тук можете да видите повече как вие да използвате професионални медиаторски умения.